Историята на нашата фирма започва от ранна детска възраст. С Иван се познавам от аз бях на 8 той беше на 7. Винаги сме били много силно свързани, каквото и да ставаше ние си пазихме гърбовете и в училище и навън. Така беше докато не станахме на по 18-19 годишни. Всеки хвана по своя път – той стана счетоводител (по-късно и човек, на който абсолютно всички разчитаха) в транспортна фирма, а аз се записах да уча актьорксо майсторство.

В университета имаше една група от хора, с които винаги сме си говорили, че искаме да основем фирма, с която да развиваме младите хора и да я наречен „Млади Артисти“. Но това бяха приказки на едни зелени и мечтаещи хора.

Един ден при мен дойде едното от момчетата и ми каза, че е намерил човек, който да спонсорира идеята ни и ме попита дали имам човек, който е счетоводител, за да ни даде съвет точно какво да направим. По разказа по-горе разбирате, че веднага му казах, че имам точният човек. Обадих се веднага на Иван и си уредихме една среща. Когато се видяхме с него и му разказахме за идеята на фирмата и, че момчето е намерило човек, който ще ни даде определена сума, за да купим малко техника и да започнем Иван ме погледна и ни каза „Аз ще ви дам парите!“, а на мен ченето ми падна до пода, като по анимационните филмчета. Бях много щастлив, че той повярва за секунди в идеята, в която аз вярвах вече от няколко години.

Оказа се, че сумата е 5 пъти по-голяма от това, за което говорихме с Иван, но той не се поколеба нито за миг и както ние казваме „си сложи главата в торбата“ и изтегли нужната сума, за да закупим техниката, която ни беше необходима. За какво? И ние не знаехме още. Когато му се обадиха от спедиторската фирма, че техниката ни е пристигнала Иван я взе, дойде до нас и я разпръснахме на бюрото. Тогава майка ми влезе в стаята и ни попита: „Какво е това?“, ние отговорихме с очевидното „Техника за снимане“. Тогава тя ни погледна с въпросителният поглед „А имате ли клиенти?“, а ние просто поклатихме глави еднозначно в отрицание. Тогава тя се усмихна потупа ни по рамената и каза: „Гордея се с вас момчета. Така се прави.“

По-късно в нашия екип се вклучи и Яни Михайлова, която освен моя жена и кума на Иван, винаги дава 100 процента от себе си за всички проекти, винаги вярва в нас и както Ванката казва: „Най-добрите идеи в нашата фирма, Томи е режисьор и си ги приписва, но Яни ги е измислила“. Е има доста истина в тези думи.

Всичко останало е история, която ако тръгна да описвам, мога да напиша книга. Имали сме много перипетии, хубави моменти, скандали, напрежение, моменти, в които сме се питали „Можем ли?“, но никога не се отказахме да продължим и това го отдавам единсвено на факта, че винаги сме се държали заедно.

А за всички, които ще кажат: „Вие сте взели идеята от другите, а именно от хората в университета“ Ще ви попитам: „Коя идея? Да си купиш камери? Да си търсиш клиенти?“Това е идея на доста хора по света. И от тях ли откраднахме?

Най-важното направихме ние с Иван: ОСЪЩЕСТВИХМЕ ГО!